29.12.2023 г., 8:50

Между Ватерло и Варна

711 3 6

МЕЖДУ ВАТЕРЛО И ВАРНА

 

... в парка с мъртвите алеи листопадът си изгни,

чернодрешки – зимни феи, в залива пълзят вълни,

през мелтемите скрибуца празно водно колело,

почне ли денят с пърцуца, свършва със менте мерло,

заблуден клошар се мерне край казана за боклук,

скрил в чувала две консерви, сетне тръгва си оттук,

пълна нищета в пейзажа, просто – смешна алгебра! –

 

три чадъра върху плажа с трийсет щръкнали ребра,

седем кучета, три котки, сринат – до основи – бар,

вързани рибарски лодки с три синджира с катинар,

триста гларуси „За почест!” са ми взели във шпалир,

с мен подписали безсрочен, тих сепаративен мир,

и – разпуснал батареи – сякаш подир Ватерло! –

в парка с мъртвите алеи чакам ви с шише мерло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...