Маада
7 6
5.05.2016 г., 21:06 ч.

Между здрач и залез (Двамата с теб) 

  Поезия » Любовна, Пейзажна, Философска, Друга
876 0 3

От младостта случаен ден,

към своя край неясен, замъглен,

със сигурност е устремен.

Слънцето го няма вече там, над нас,

ала светлината му е жива още, и в захлас,

ние чудим се безмълвно, със затворени очи,

дали не свети то дълбоко тъй във нашите души...

 

О, съмнение безкрайно,

макар мъчително да си,

ти водиш ме напред омайно,

към залеза във нейните коси.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??