7.01.2010 г., 13:38

Мелодия

810 0 8

Последни акорди на тъжна мелодия,
на леко напевния звук на дъжда
и после мълчание, шепа от спомени -
шепа от есенни сухи листа…

Аз си отивам смутена във тъмното.
Тихо е, празно е, пак съм сама.
Само в главата ми тази мелодия
нежно прелива в звука на дъжда.

Есен е, мрачно е, няма спасение,
няма надежда за мойта душа.
Вече не виждам, не чувам, но помня я -
тази мелодия на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма Значение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...