Последни акорди на тъжна мелодия,
на леко напевния звук на дъжда
и после мълчание, шепа от спомени -
шепа от есенни сухи листа…
Аз си отивам смутена във тъмното.
Тихо е, празно е, пак съм сама.
Само в главата ми тази мелодия
нежно прелива в звука на дъжда.
Есен е, мрачно е, няма спасение,
няма надежда за мойта душа.
Вече не виждам, не чувам, но помня я -
тази мелодия на любовта.
© Няма Значение Всички права запазени