Мелодия от залез...
Притихна Слънцето оттатък
зад странно синият баир;
денят, като въздишка кратък,
заглъхна в стихналата шир...
Из клоните полъхна вятър
и сънно там зашумоля,
но в миг разсънени листата
заляха цялата Земя
с една мелодия: от залез,
от нежност, от щурци, от мрак,
от мъничко тъга за двама,
от нега, здрач... И нежност пак...
Коста Качев
© Коста Качев Всички права запазени
Това усетих и аз! Като Елица - хармония, мекота, ненасилие над думите. Привет!