Nov 29, 2014, 7:52 AM

Мелодия от залез...

  Poetry
464 0 5

 

Мелодия от залез...

 

Притихна Слънцето оттатък

зад странно синият баир;

денят, като въздишка кратък,

заглъхна в стихналата шир...

 

Из клоните полъхна вятър

и сънно там зашумоля,

но в миг разсънени листата

заляха цялата Земя

 

с една мелодия: от залез,

от нежност, от щурци, от мрак,

от мъничко тъга за двама,

от нега, здрач... И нежност пак...

 

Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...Това е стилът, който най ми допада: една мекота и мелодичност на изказа, които сами по себе си внушават чувството; точно и пестеливо подбрани думи; емоционална наситеност и въздействие...
    Това усетих и аз! Като Елица - хармония, мекота, ненасилие над думите. Привет!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Това е стилът, който най ми допада: една мекота и мелодичност на изказа, които сами по себе си внушават чувството; точно и пестеливо подбрани думи; емоционална наситеност и въздействие...

    Много, много хубаво!
    Благодаря, Коста!
  • Талантливо сътворено, образно и докосващо.
    Музикален стих, който още повече засилва ефекта и
    синхронизира заглавието!
    Поздрав и успешен ден!
  • Красиво...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...