Мелодия в стих
Избягали мисли, отронени звуци,
рефрен от китара, стон към безкрая.
Гърлото свило се, заседнали буци,
очите пресъхнали, залез прегаря.
Струни докосващи, думи пронизващи,
шепот в сърцето, напиращ за вик.
Стихове бели, стихове в рими,
сменят картини, закодирани в миг.
Давай, китаро, изливай на воля,
мистични съзвучия от леко перце.
Изтръгни си сърцето, остави го без броня,
да пулсира, да диша в нежни ръце.
Тон се отрони... есенен лист,
заваля след това листопада.
Тя проговори с глас бял и чист,
душата своя, в тишина изповяда.
Погалени струни, трептящо перце,
думи, разкъсващи мрака в нощта.
Китарата има... тя дава сърце
на мелодия в стих... това е тя, песента.
30.12.2021г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
