Мелодия за раковина
Върху сивото платно на хоризонта
с най-нежните си моливи
рисува залезът надежда -
с твоите черти...
В безсмисления монолог на уморените вълни
долавям разпилените ти мисли,
между които се провират
досадните актинии на невъзможното,
а непокорният ми крясък още можеше
хвърчилата на мечтите ти да задържи...
Зарових се във пясъка -
безмълвен... и бездомен -
като рак-пустинник.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
