Върху сивото платно на хоризонта
с най-нежните си моливи
рисува залезът надежда -
с твоите черти...
В безсмисления монолог на уморените вълни
долавям разпилените ти мисли,
между които се провират
досадните актинии на невъзможното,
а непокорният ми крясък още можеше
хвърчилата на мечтите ти да задържи...
Зарових се във пясъка -
безмълвен... и бездомен -
като рак-пустинник.
© Красимир Чернев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
