30.12.2008 г., 15:32

Мен целуваш

741 0 1
Градът е пуст и двама вървим по улици заспали,
влюбено и нежно шептим, готови сме да изгорим.
Скриваме се с теб от града, повярвали в любовта.
С друга сега ти си,  но пак мен жадуваш.
Друга прегръщаш ти, но мислено мен целуваш,
пак по мен боледуваш. Градът е пуст,
сама съм в нощта  и зная, че тъгуваш.
От двете нея ти сам избра, излъга свойта душа.
Сега си с нея, но самота сърцето ти разбива.
Аз съм сама, но пак съм по-щастлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...