Градът е пуст и двама вървим по улици заспали,
влюбено и нежно шептим, готови сме да изгорим.
Скриваме се с теб от града, повярвали в любовта.
С друга сега ти си,  но пак мен жадуваш.
Друга прегръщаш ти, но мислено мен целуваш,
пак по мен боледуваш. Градът е пуст,
сама съм в нощта  и зная, че тъгуваш.
От двете нея ти сам избра, излъга свойта душа.
Сега си с нея, но самота сърцето ти разбива.
Аз съм сама, но пак съм по-щастлива.