30 дек. 2008 г., 15:32

Мен целуваш

734 0 1
Градът е пуст и двама вървим по улици заспали,
влюбено и нежно шептим, готови сме да изгорим.
Скриваме се с теб от града, повярвали в любовта.
С друга сега ти си,  но пак мен жадуваш.
Друга прегръщаш ти, но мислено мен целуваш,
пак по мен боледуваш. Градът е пуст,
сама съм в нощта  и зная, че тъгуваш.
От двете нея ти сам избра, излъга свойта душа.
Сега си с нея, но самота сърцето ти разбива.
Аз съм сама, но пак съм по-щастлива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Ченкина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...