25.01.2016 г., 21:08

Мен Шенген не ме вълнува

920 1 4

Мен Шенген не ме вълнува.

И зад Шенген да сме дори,

без виза можеш да пътуваш, 

ала не можеш - без пари.

 

Аз съм от многото проценти,

които нямат лев спестен,

принудени да съществуват

в жестока бедност - ден след ден.

 

Гнети световното неравенство.

Несправедливостта тежи.

Единствено ей тази мисъл

все още някак ме теши:

 

"След милиарди години

Слънцето ще изстине. 

Тогава и политиците,

все едно - ще загинат!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не вярвам в толкова скорошен край, Мисана - дори в моя кратък живот сме надживели няколко предсказания за апокалпсиси. От всички предсказания за края на живота на Земята този - за изчерпване на горивото на Слънцето (след около 4 милиарда години) ми се струва най-вероятен.
    Съчувствам ти, Цвят, но САЩ нали не са от Шенген?
    А повод за този стих ми послужи разкритието, че най-богатите 36 човека притежават богатство, равно на богатството на половината човечество. Такова неравенство е ужасяващо, и го правят политиците; Как да не се гневиш и да не изпитваш злорадство от това, че в края на краищата и те ще загинат!
  • А мен Шенген ме вълнува! Малката ми дъщеря е в USA вече 4г. и не си е идвала, именно, заради това! Хубав ден от мен!
  • Проницателно-прозорлив..., само се предполага...!!!
    "След милиарди години
    Слънцето ще изстине.
    Тогава и политиците,
    все едно - ще загинат!"
  • На кого му пука за Шенген. Не са останали 1000 години, а само около 2 месеца:

    http://planet-x.150m.com/washpost.html
    http://www.dvastronom.ru/astronomy-planet-x.php

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...