25.01.2016 г., 21:08

Мен Шенген не ме вълнува

925 1 4

Мен Шенген не ме вълнува.

И зад Шенген да сме дори,

без виза можеш да пътуваш, 

ала не можеш - без пари.

 

Аз съм от многото проценти,

които нямат лев спестен,

принудени да съществуват

в жестока бедност - ден след ден.

 

Гнети световното неравенство.

Несправедливостта тежи.

Единствено ей тази мисъл

все още някак ме теши:

 

"След милиарди години

Слънцето ще изстине. 

Тогава и политиците,

все едно - ще загинат!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не вярвам в толкова скорошен край, Мисана - дори в моя кратък живот сме надживели няколко предсказания за апокалпсиси. От всички предсказания за края на живота на Земята този - за изчерпване на горивото на Слънцето (след около 4 милиарда години) ми се струва най-вероятен.
    Съчувствам ти, Цвят, но САЩ нали не са от Шенген?
    А повод за този стих ми послужи разкритието, че най-богатите 36 човека притежават богатство, равно на богатството на половината човечество. Такова неравенство е ужасяващо, и го правят политиците; Как да не се гневиш и да не изпитваш злорадство от това, че в края на краищата и те ще загинат!
  • А мен Шенген ме вълнува! Малката ми дъщеря е в USA вече 4г. и не си е идвала, именно, заради това! Хубав ден от мен!
  • Проницателно-прозорлив..., само се предполага...!!!
    "След милиарди години
    Слънцето ще изстине.
    Тогава и политиците,
    все едно - ще загинат!"
  • На кого му пука за Шенген. Не са останали 1000 години, а само около 2 месеца:

    http://planet-x.150m.com/washpost.html
    http://www.dvastronom.ru/astronomy-planet-x.php

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...