Мента и червен тамян...
Горят страните ми,
узнали, че те няма,
попарени очите ми
шептят: Измама!!!
Кънти сърцето ми, пищи и моли,
греховните копнежи хапещи изкупва,
а дяволът злочест пред него спори
и нови чепове снаряд натрупва...
Броя ненужно ехото на стъпките -
мъгливи притоци на мисли изоставени
и пак ранена си разплитам кръпките
с парчета маркови злини ощавени...
Сънувах изгрева на черноликите кокичета,
рисувах го по спомен в купа свян...
Добавих и замазка от умрели птичета
и ги залях със шепот тръбен, неразбран...
Дерях, убивах, псувах мъртви драскотини,
а после вечер се облягах върху техните криле,
напивах се до лудост със любовното мартини
и се обичах с спомена за отшумели гласове...
Панера с щипките от корист призовавах
и търсех чужди вещи с обич на уста,
не малко пъти и на име назовавах
ковчежето, в което криех своята душа...
Горещият ти поглед ме опари,
а после смях пропъди огъня пиян,
гелнички жар и кървави кошмари
кръстоса с мента и червен тамян...
Накрая се превърнах в нестинарка,
със свилени нозе превих снага,
горчивата ми същност се одраска
и безсъзнателна потъна във снега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
