2.11.2008 г., 23:17

Метаморфоза

1.1K 0 26

Не искам да съм борбено момиче!

Омръзна ми напразно да опитвам

на клетката да счупя катинара.

А вътре да навъртвам километри

пред публика със извратена милост

към неуморната луксозна мишка.

 

Омръзна ми!

                            От Господ ще измоля

в домашна котка да ме прероди -

да могат да ме хранят, да ме галят,

да могат да ме носят на ръце.

 

А ако стопаните за миг ме пуснат,

да обикалям улиците пусти -

с надеждата в една дъждовна вечер

линейката, изникнала внезапно,

към котешкия Рай

                                    да ме запрати.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....