Метаморфоза
Ще пусна тази зима през очите
да влезе със студените си истини.
Небето се втвърдява, без да пита
и удря бялото в ръба на мислите.
Ще пусна тази зима да остане
по всички низини на тишината.
Зеленото избликва на фонтани
в случаен миг взривена топлина.
Ще пусна тази зима да ми липсваш,
стотици пъти в нея да се губя
и щом с дъжда безкраят се разлисти
да хвръкне от окото пеперуда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
