4.12.2019 г., 19:19 ч.

Метаморфоза 

  Поезия
410 2 4

Ще пусна тази зима през очите

да влезе със студените си истини.

Небето се втвърдява, без да пита

и удря бялото в ръба на мислите.

Ще пусна тази зима да остане

по всички низини на тишината.

Зеленото избликва на фонтани

в случаен миг взривена топлина.

Ще пусна тази зима да ми липсваш,

стотици пъти в нея да се губя

и щом с дъжда безкраят се разлисти

да хвръкне от окото пеперуда.

© Инна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • Истински и проникновен стих, за разлика от зачестилите напоследък захаросани римушки! Поздравление за авторката!
  • Не просто хубаво - прекрасно е! Не си спомням да съм чела досега нещо твое, но ще те държа под око. Харесва ми поетичното ти перо, тази оригинална метафоричност придава разпознаваема индивидуалност на таланта ти. Браво!
  • Хубаво 😊
Предложения
: ??:??