9.01.2025 г., 22:17

Метаморфози

390 1 0

Ще бъда и от ниските по-ниска,
трева ще стана – нежна, от коприна
и бурите дори да не подминат,
ще ги прегърна, ще поема риска.

 

Което не избирам – ме избира,
каквото избера – не ми се дава,
отсяла шепа зърно в купа с плява,
на глас споря по цяла нощ с Всемира.

 

И с ангели, и с дяволи разкръсти,
душата ми. Отхвърли всяко бреме
и няма вече, и какво да вземе,
съдбата ми с грабливите си пръсти.

 

Каквото е изтляло – е изтляло,
което ще гори – поне ще свети.
И ще създам от думи сто планети,
за теб, любов... Без край и без начало.

 

Дочакам ли те – цялата за тебе
ще бъде разпиляната ми нежност,
в жена ще се превърна. Неизбежно.
В едничък пристан – топъл и потребен.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....