Ще бъда и от ниските по-ниска,
трева ще стана – нежна, от коприна
и бурите дори да не подминат,
ще ги прегърна, ще поема риска.
Което не избирам – ме избира,
каквото избера – не ми се дава,
отсяла шепа зърно в купа с плява,
на глас споря по цяла нощ с Всемира.
И с ангели, и с дяволи разкръсти,
душата ми. Отхвърли всяко бреме
и няма вече, и какво да вземе,
съдбата ми с грабливите си пръсти. ...