Седи и се тюхка баба Тодора:
„Що шума събра се из двора!
От есента все така си вихрува
май с вятъра взе да царува.“
Закани се още днес да го стори.
Пролетта вече щъка по двори.
Но… нейде затри си метлата…
А беше ужким, тук зад вратата.
Погледна в сайванта, до оградата стара,
в мутвака тършува, няма и няма…
Метлата проклета в земята потъна.
И върза ръцете ѝ по принуда. ...