Лютиче (Валя Сотирова)
288 225
9.03.2023 г., 14:38 ч.

Метла 

  Поезия » За деца
391 0 7

Седи и се тюхка баба Тодора:

„Що шума събра се из двора!

От есента все така си вихрува

май  с вятъра взе да царува.“

 

Закани се още  днес да го стори.

Пролетта вече щъка по  двори.

Но… нейде затри си метлата…

А беше ужким, тук зад вратата.

 

Погледна в сайванта, до оградата стара,

в мутвака тършува, няма и няма…

Метлата проклета  в земята потъна.

И върза ръцете ѝ по принуда.

 

Но баба Тодора,  не се спря до тук.

Паметта ли ѝ въртеше номера напук?

Влезе у къщи, във всеки ъгъл  надзърна.

Даже под кревата кво,т намери  обърна.

 

„Дух ли я отнесе пустата метла?

Как сега боклука, да си премета?“

 

И както се чудеше-чудом…

и маеше с празна глава,

внучето връхлетя като лудо

обяздило не кон, а „онази метла“

 

От нея стърчаха куп счупени  съчки,

безформени, превити и криви...

Май нова метла  ще се наложи да купи

и до пазара  все пак да отиде.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Първоаприлска беля »

12 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??