Метла
Седи и се тюхка баба Тодора:
„Що шума събра се из двора!
От есента все така си вихрува
май с вятъра взе да царува.“
Закани се още днес да го стори.
Пролетта вече щъка по двори.
Но… нейде затри си метлата…
А беше ужким, тук зад вратата.
Погледна в сайванта, до оградата стара,
в мутвака тършува, няма и няма…
Метлата проклета в земята потъна.
И върза ръцете ѝ по принуда.
Но баба Тодора, не се спря до тук.
Паметта ли ѝ въртеше номера напук?
Влезе у къщи, във всеки ъгъл надзърна.
Даже под кревата кво,т намери обърна.
„Дух ли я отнесе пустата метла?
Как сега боклука, да си премета?“
И както се чудеше-чудом…
и маеше с празна глава,
внучето връхлетя като лудо
обяздило не кон, а „онази метла“
От нея стърчаха куп счупени съчки,
безформени, превити и криви...
Май нова метла ще се наложи да купи
и до пазара все пак да отиде.
© Валя Сотирова All rights reserved.
