nezemna (Неземна)
355 1168
6.03.2016 г., 21:03 ч.

Миг 

  Поезия » Друга
428 0 7

Поляна с макове и жито
и тук таме свенлив синчец,
картината видях я през очите
на истински щастлив човек.

Прекланя се пред горската омая,
пред песента на полският щурец,
пред бисерната вечност на безкрая,
пред изтъкания от добродетели светец.

Поглъща с кожата си рая,
с очи попива простота,
с сърце се радва на безкрая,
със дух разказва вечността.

Събира в шепи красотата
на днешният единствен ден
живее с радост във душата,
че диша въздухът свещен.

 

© Неземна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??