Миг
Поляна с макове и жито
и тук таме свенлив синчец,
картината видях я през очите
на истински щастлив човек.
Прекланя се пред горската омая,
пред песента на полският щурец,
пред бисерната вечност на безкрая,
пред изтъкания от добродетели светец.
Поглъща с кожата си рая,
с очи попива простота,
с сърце се радва на безкрая,
със дух разказва вечността.
Събира в шепи красотата
на днешният единствен ден
живее с радост във душата,
че диша въздухът свещен.
© Неземна All rights reserved.
