Миг преди червеното...
Лавина разнолики погледи
по тротоарните неравности подскача.
Променливите, преддъждовни пориви,
стопяват се висящи в полуздрача...
Над маратонките пробягва смях
и плавно се превръща в шепот.
Тичинковата тишина едва сега
разбра, че е превърната в планета...
В галошите - завижда влагата,
с накуцващия ревматизъм...
А пък зеленото на светофара
пропуска избирателно, замислено
успелите преди гнева, да забележат,
че са могли да спрат. И да се влюбят...
И да се върнат... Миг преди червеното
да изкрещи, че всичко е изгубено...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
