Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
Nov 18, 2008, 9:54 PM

Миг преди червеното...

952 0 23

Лавина разнолики погледи
по тротоарните неравности подскача.
Променливите, преддъждовни пориви,
стопяват се висящи в полуздрача...
Над маратонките пробягва смях
и плавно се превръща в шепот.
Тичинковата тишина едва сега
разбра, че е превърната в планета...
В галошите - завижда влагата,
с накуцващия ревматизъм...
А пък зеленото на светофара
пропуска избирателно, замислено
успелите преди гнева, да забележат,
че са могли да спрат. И да се влюбят...
И да се върнат... Миг преди червеното
да изкрещи, че всичко е изгубено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0