30.08.2025 г., 7:14

Мигове

118 0 0

 

М И Г О В Е

 

Формулата се винаги крие

зад наглед много прости неща,

само притежаващият Мъдростта ще разкрие,

чрез Магията Висша на Словото и Мисълта

Истината за същността на Реалностите.

На тази база е изградено

изкуството на шпионажа-

на преден план изпъква

обикновената стойка,походка и поглед,

от които в съдбовния миг се измъква

като светкавица между два облака

изкусно сливащият се със тълпата.

Импулсът винаги идва от вътре,

насила не може да се напуща Матрицата,

освен във фатално леталните случаи,

когато се сбърка брашното със триците

или до виртоозност е усвоено

изкуството на наблюдението,

превърнато в инстинкт на Нова традиция.

Приемеш ли мъките и несгодите за удоволствие,

ще започнеш да усетиш с течение на времето,

как на твоята улица усмихнато изгрява Слънцето,

как възкръсва възродена Надеждата

от лъчите му обилно поръсена

и с успех се увенчават

всички усилия на твоето търсене.  

Да събереш всичките мигове

в конгломерата на един върховен момент,

способен да управлява

всички минали,настоящи и бъдещи

стартове на Големите Взривове-

да виждаш еволюцията им чак до финала-

това е Най-Висшият Експеримент

в перманентността на Най-Висшата Сага,

във Безкрайната Вечност 

на пътуването ти към себе си.

 

29.08.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...