1.05.2014 г., 21:50

Мигът

634 0 10


Мигът

 

Под миглите си крие дъждове,

а в ирисите - слънце.

Живее и обича

както смята за добре.

 

 

Навярно

е изкачвал стръмни върхове

защото знае

как се укротява вятър.

 

Пътувал е

из прашните пустинни светове

с керваните

на странстващото лято.

 

Отглеждал е

с ръцете си небе

и молел се е

върху никой да не падне.

 

Превръща се,

заспивайки в момче

боящо се

от  мрака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...