Мигът
Под миглите си крие дъждове,
а в ирисите - слънце.
Живее и обича
както смята за добре.
Навярно
е изкачвал стръмни върхове
защото знае
как се укротява вятър.
Пътувал е
из прашните пустинни светове
с керваните
на странстващото лято.
Отглеждал е
с ръцете си небе
и молел се е
върху никой да не падне.
Превръща се,
заспивайки в момче
боящо се
от мрака.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
