Мигът
Под миглите си крие дъждове,
а в ирисите - слънце.
Живее и обича
както смята за добре.
Навярно
е изкачвал стръмни върхове
защото знае
как се укротява вятър.
Пътувал е
из прашните пустинни светове
с керваните
на странстващото лято.
Отглеждал е
с ръцете си небе
и молел се е
върху никой да не падне.
Превръща се,
заспивайки в момче
боящо се
от мрака.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
