19.04.2011 г., 22:00

Мигът

942 0 2

Животът ми във миг бе сътворен,

един-единствен миг опечален.

Ще бъде тъжен като черен ден,

ще бъде мъчен и унищожен.

Мигът завършва като стих от песен,

мигът се вмъква в нашите очи.

Забравили... животът ни е лесен.

Забравим ли, мигът ще продължи.

Мигът обръща лъч във светлината,

мигът за миг друг ще помълчи,

мигът е Миг тук, на земята,

мигът - живот за нашите души.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...