Apr 19, 2011, 10:00 PM

Мигът

  Poetry
936 0 2

Животът ми във миг бе сътворен,

един-единствен миг опечален.

Ще бъде тъжен като черен ден,

ще бъде мъчен и унищожен.

Мигът завършва като стих от песен,

мигът се вмъква в нашите очи.

Забравили... животът ни е лесен.

Забравим ли, мигът ще продължи.

Мигът обръща лъч във светлината,

мигът за миг друг ще помълчи,

мигът е Миг тук, на земята,

мигът - живот за нашите души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...