limeruna (Йоана)
564 3371
25.08.2020 г., 9:24 ч.

Мила 

  Поезия » Любовна, Философска, Друга
449 5 5

Мила

 

Боли, ревнувам, сякаш ставам друга. 

Живея не съвсем по правилата. 

Не виждам смисъл в топлата услуга 

преследва ли с очите си играта. 

 

Веселие - наистина е чудно, 

но не когато другите ранява. 

Дали да бъда още малко будна? 

Въпросите наистина влудяват. 

 

Понякога си мисля, че възможно 

е всичко да се случи пак по ноти. 

Дали четеш лицето ми тревожно, 

преди да видиш мене и живота? 

 

На стъпки всичко става много трудно. 

Планират се единствено съдбите, 

които не разпитват, вечно мудни, 

а всичко гледат някак да заплитат. 

 

Боли, ревнувам, вече ставам друга. 

Живеем не съвсем по правилата. 

Но изборът да бъдем е заслуга

на мокрите тревоги на Земята.

 

И, знаеш ли, сънят ни ще отмие

въпросите на всички пеперуди

от пламъка на дните, който вие

от опит всяко щастие да срути.

 

Отново ще сме близки като струни

на стъклена изгубена китара

и в пламъка на топлите ни думи

ръцете ще се сгряват, приютяват...

 

Защото аз умея да забравям.

Умея да те чуя, да те видя;

преди да се усетя, полудявам

и в твоите сълзи намирам риби.

 

Е, да, не съм морето, океанът,

но сякаш досега съм приютила

въпросите и пак ще ги нахраня.

Обичам те и искам да съм мила. 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво!
  • Благодаря ви! Много се радвам, че ви хареса!
  • Задаваш екзистенциални въпроси, на които читателя иска да отговори.
    Харесва ми!
    Поздравления, Йоана!
  • И на мен много ми хареса!
    Поздрави, Йоанка!
  • Прави ми впечатление, Йоана, непрекъснато повишаващата се твоя поетична техника. И което е особено важно и похвално - това не става за сметка на емоционалния заряд на стиха. Творбите ти са цялостни, качествени и завършени. Това важи и за настоящото стихотворение. В него също открих характерните за твоето творчество нестандартни поетични бисери и обобщения:

    "И, знаеш ли, сънят ни ще отмие
    въпросите на всички пеперуди
    от пламъка на дните, който вие
    от опит всяко щастие да срути.
    Отново ще сме близки като струни
    на стъклена изгубена китара
    и в пламъка на топлите ни думи
    ръцете ще се сгряват, приютяват...
    Защото аз умея да забравям.
    Умея да те чуя, да те видя;
    преди да се усетя, полудявам
    и в твоите сълзи намирам риби."

    Насладих се на стойностна поезия и ти благодаря!
Предложения
: ??:??