Мила
Мила
Боли, ревнувам, сякаш ставам друга.
Живея не съвсем по правилата.
Не виждам смисъл в топлата услуга
преследва ли с очите си играта.
Веселие - наистина е чудно,
но не когато другите ранява.
Дали да бъда още малко будна?
Въпросите наистина влудяват.
Понякога си мисля, че възможно
е всичко да се случи пак по ноти.
Дали четеш лицето ми тревожно,
преди да видиш мене и живота?
На стъпки всичко става много трудно.
Планират се единствено съдбите,
които не разпитват, вечно мудни,
а всичко гледат някак да заплитат.
Боли, ревнувам, вече ставам друга.
Живеем не съвсем по правилата.
Но изборът да бъдем е заслуга
на мокрите тревоги на Земята.
И, знаеш ли, сънят ни ще отмие
въпросите на всички пеперуди
от пламъка на дните, който вие
от опит всяко щастие да срути.
Отново ще сме близки като струни
на стъклена изгубена китара
и в пламъка на топлите ни думи
ръцете ще се сгряват, приютяват...
Защото аз умея да забравям.
Умея да те чуя, да те видя;
преди да се усетя, полудявам
и в твоите сълзи намирам риби.
Е, да, не съм морето, океанът,
но сякаш досега съм приютила
въпросите и пак ще ги нахраня.
Обичам те и искам да съм мила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
