1.06.2008 г., 0:50

Мила моя

794 0 0

 

Мила моя 

  

Мила моя, прегърни ме,
с устни нежно целуни ме.
Чувствата си ти ми покажи,
любовта си към мен докажи.

 

Потъни ти в моите очи,
сияещи като небесни звезди.
Нека времето за нас да спре
само за малко, за миг поне.

 

Аз знам, живота си би дала
и душата си на дявол би продала.
За мен да се жертваш си готова
и би умряла даже от отрова.

 

Любовта ти силна ме крепи
и само това на крака ме държи.
Но стига ми ти да си до мен
и заедно да посрещнем утрешния ден.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...