Роби (Роберт)
511 3486
31.10.2016 г., 8:53 ч.  

Милена (по Р. Бърнс) 

  Поезия » Хумористична
691 3 11

Както си пасях козата
във следобеда веднъж,
в миг излезе силен вятър,
заваля проливен дъжд.

Селото ни е далече,
а край мене - само ръж.
Но колиба недалече
с радост зърнах изведнъж.

И затичах със козата -
боса, в тоз пороен дъжд.
Влязох. Тръшнах и вратата.
И се озовах пред мъж.

Ха сега!... От мен водата
стича се като река!
Ми, да бягам? Но съдбата
бе решила не така!

Той ми  даде суха дрешка
и ми каза само: "Дръж!"
Малко топлинка човешка,
ми донесе този мъж.

Вън плющи дъждът, не спира...
Светва!... Трясва изведнъж!...
Боже, как ще се прибирам,
и ще спре ли този дъжд?...

Двама сме във мрачината...
А отвън тече порой.
Той докосна ми косата.
Аз изтръпнах. Боже мой!...

Ха, сега се дръж, Милено,
щом голяма си мома!
Тъй в света е наредено -
да се пазиш ти сама!

Той наведе се над мене,
и докосна ме с ръка.
Их, бе, дявол да го вземе!...
Хубаво ми е така!...

После... спряха часовете...
Стана тихо изведнъж.
Вятър облаци измете.
Май че не вали и дъжд...

Но врещи отвън козата -
бре, какво проклето зло!
Тръгвам. Гледам от вратата -
то пък утрото дошло!

Бягай към дома, Милено,
и козата здраво дръж!
Как ще лъжеш баба Пена?
Где се кри от този дъжд?...

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??