Мили парапети
Пазете ми я, мили парапети,
пазете я от дивия трамвай,
че може някак, без да се усети,
да скочи върху нея – ужас – край!
На вас разчитам, парапети мои.
Те, релсите, понякога грешат
и правят необмислени завои,
забравили за правия си път.
Внимавайте, че тя ми е едничка,
едничко слънце, въздух и съдба.
Гласът ú е щастливата ми птичка,
от него припкат мравки по гърба,
дъхът ú е въздишка на сирена,
от него се запалва моят дъх,
сърцето ú е пазва тънкостенна
за розата ми, ален цветолъх...
А после, на кръстовището долу,
елате, парапети, и отсам,
че и тролеят май е своеволен.
Целувам ви, момчета! – срам, не срам.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Как умееш само да създаваш настроевние и красота от нещо съвсем дребно и невидимо с просто око!
-
ето това настроение си търсих за днешния ден
-
Съкровена молба за съхранение на смисъла на живота...
-
Харесах ,разбира се, за6тото е прекрасно.БРАВО!
-
Браво!
-
Желая ти шарена проза, Кръстник! А най-добре - влюбена.
Надя, благодаря ти, че се отбиваш! -
после иди разправяй, че няма поезия в прозата
а, новите думички ме радват -
Много хубаво и оригинално.
"ален цветолъх" ... нямам думи -
Розита, не бих могъл и да мечтая за по-трогателен и красив коментар! Безкрайни благодарности!! С теб нещата имат повече смисъл.
Митко, хубаво е, че за теб дъждът (Р)оси, а не просто вали. Продължавай да чувстваш, човече!
Данда, радвам се, че пак си тук! Благодаря и на вас, Милена, Огнян, Цвети! -
Добрите парапети само знаят
как трудно над съкровище се бди,
с метални пръсти как да спрат трамвая
побегне ли от релсите встрани.
И също като циркови дресьори
те обуздават тътнещия звяр.
Безшумния им подвиг, ах, защо ли
един единствен влюбен е възпял?
-
Ехххх, каква любов само! Суперско е!
-
Закачлив стих с ласкаво-обичливо чувство!
-
Красиви метафори...
Влюбен и топъл стих!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
