Пазете ми я, мили парапети,
пазете я от дивия трамвай,
че може някак, без да се усети,
да скочи върху нея – ужас – край!
На вас разчитам, парапети мои.
Те, релсите, понякога грешат
и правят необмислени завои,
забравили за правия си път.
Внимавайте, че тя ми е едничка,
едничко слънце, въздух и съдба.
Гласът ú е щастливата ми птичка,
от него припкат мравки по гърба, ...