Мили парапети
Пазете ми я, мили парапети,
пазете я от дивия трамвай,
че може някак, без да се усети,
да скочи върху нея – ужас – край!
На вас разчитам, парапети мои.
Те, релсите, понякога грешат
и правят необмислени завои,
забравили за правия си път.
Внимавайте, че тя ми е едничка,
едничко слънце, въздух и съдба.
Гласът ú е щастливата ми птичка,
от него припкат мравки по гърба,
дъхът ú е въздишка на сирена,
от него се запалва моят дъх,
сърцето ú е пазва тънкостенна
за розата ми, ален цветолъх...
А после, на кръстовището долу,
елате, парапети, и отсам,
че и тролеят май е своеволен.
Целувам ви, момчета! – срам, не срам.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
