12.02.2011 г., 21:58

Милост за крадеца на мисли

Поезия » Друга

1.1K 1 29

Милост за крадеца на мисли

*Писано е преди време, но събитията напоследък го направиха отново актуално

Хареса мисълта ми и я пожела, видял, че тя е млада, силна и красива –
кобилка пърхаща, с разчорлена от пръстите на развигора златна грива.

Посегна с ласо да я уловиш, в тъмницата на своя мрачен лоб да я затвориш
и в нови думи да я облечеш... Гримира я дори - дано от твое име проговори.

Доскоро виех като вълк аз, колчем видех силуета ти на пладнешки бродяга,
но вече знам, безмислен е ядът ми и гневът към теб съвсем не ми приляга.

Аз вярвам - Бог ще ти прости за тоя, волен или не - но грях, от тебе сторен –
природата не погрознява от това, че чуждото дърво цъфти чрез моя корен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

geowid (Георги Видинов)

това,което може да се открадне,не е твое...
сещам се за едно хайку-

Остави я крадецът,
там, на прозореца я остави
сияйната луна.

2011-05-04T20:05:43+03:00
tanyavd (Татяна Борисова)

Благороден подход и мъдър изход от един проблем стар като света. За мен беше удоволствие да прочета. Поздравления!

2011-03-10T21:38:06+02:00
Enena (Елена Нинова)

Наистина е много актуално за момента.Хареса ми много.ПРИВЕТ!

2011-03-08T22:28:17+02:00
vladun (Владимир Виденов)

Благодаря, Вики!
Светле, твоят коментар ми е награда, благодаря ти!

2011-02-16T23:27:33+02:00
Melany71 (Светла)

Поздравления и за стиха и за наградата!

2011-02-16T08:52:47+02:00