Милост за крадеца на мисли
*Писано е преди време, но събитията напоследък го направиха отново актуално
Хареса мисълта ми и я пожела, видял, че тя е млада, силна и красива –
кобилка пърхаща, с разчорлена от пръстите на развигора златна грива.
Посегна с ласо да я уловиш, в тъмницата на своя мрачен лоб да я затвориш
и в нови думи да я облечеш... Гримира я дори - дано от твое име проговори.
Доскоро виех като вълк аз, колчем видех силуета ти на пладнешки бродяга,
но вече знам, безмислен е ядът ми и гневът към теб съвсем не ми приляга.
Аз вярвам - Бог ще ти прости за тоя, волен или не - но грях, от тебе сторен –
природата не погрознява от това, че чуждото дърво цъфти чрез моя корен.