Милувка на лято
Лято наднича
с очи на момиче,
слънчеви зайчета мигат.
Гларус помаха с крило...
Плажът, все още пуст,
мечтае поредната
нова вълна да целуне.
От раковина раче
подаде глава и затича.
Лежа и гледам небето,
безкраят ме мами,
пясък белее край мен.
Мак нежно докосва
скалата, немее.
Морето ми пее.
Нехая, закъде ли
да бързам,
кой ли ме чака?
Сливам се,
малка песъчинка,
част от земята...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Добрин Димитров Всички права запазени
