Jul 9, 2011, 6:48 PM

Милувка на лято

  Poetry » Other
1.1K 0 27

Лято наднича 
с очи на момиче,
слънчеви зайчета мигат.
Гларус помаха с крило...
Плажът, все още пуст,
мечтае поредната
нова вълна да целуне.
От раковина раче
подаде глава и затича.
Лежа и гледам небето,
безкраят ме мами,
пясък белее край мен.
Мак нежно докосва
скалата, немее.
Морето ми пее.
Нехая, закъде ли
да бързам,
кой ли ме чака?
Сливам се,
малка песъчинка,
част от земята...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Добрин Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...