2.06.2012 г., 10:38

Мина времето

1.2K 0 2

Мина времето да ме спираш,

да ме убиваш и да ме гнетиш.

Може ти дори да ме презираш,

но не и устрема на волността да разрушиш.

 

На нея дадох рамо на приятел - 

тя нуждаеше се от това.

И знам, че с нейните успехи,

щастлив ще съм и аз сега.

 

Тя в устрема назад не се обръща.

Аз съм тук до нея днес.

Завиждай... Всичко ни се връща.

Мина времето, не можеш да ни спреш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Михов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...