2.06.2012 г., 10:38

Мина времето

1.2K 0 2

Мина времето да ме спираш,

да ме убиваш и да ме гнетиш.

Може ти дори да ме презираш,

но не и устрема на волността да разрушиш.

 

На нея дадох рамо на приятел - 

тя нуждаеше се от това.

И знам, че с нейните успехи,

щастлив ще съм и аз сега.

 

Тя в устрема назад не се обръща.

Аз съм тук до нея днес.

Завиждай... Всичко ни се връща.

Мина времето, не можеш да ни спреш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Михов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...