Мина времето да ме спираш,
да ме убиваш и да ме гнетиш.
Може ти дори да ме презираш,
но не и устрема на волността да разрушиш.
На нея дадох рамо на приятел -
тя нуждаеше се от това.
И знам, че с нейните успехи,
щастлив ще съм и аз сега.
Тя в устрема назад не се обръща.
Аз съм тук до нея днес.
Завиждай... Всичко ни се връща.
Мина времето, не можеш да ни спреш.
© Димитър Михов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
