Мина времето да ме спираш,
да ме убиваш и да ме гнетиш.
Може ти дори да ме презираш,
но не и устрема на волността да разрушиш.
На нея дадох рамо на приятел -
тя нуждаеше се от това.
И знам, че с нейните успехи,
щастлив ще съм и аз сега.
Тя в устрема назад не се обръща.
Аз съм тук до нея днес.
Завиждай... Всичко ни се връща.
Мина времето, не можеш да ни спреш.
© Димитър Михов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
