Мина времето, когато...
Че заглеждала съседа?
Хайде холан, не е грях!
Колко иска да го гледа!
Туй го вече надживях!
Мина времето, когато
дебнех като снайперист
от комина, из мах`лата,
и треперех като лист -
със кого, къде се движи
и защо си идва в мрак.
Нямам вече тези грижи!
Глупаво е!...Ам`чи как!
И на пейката пред вкъщи
днес спокоен си седя...
По нощѝте тя се връща -
има пълна свобода!...
Пред вечеря ще ми сложи
чашката с аперитив,
мили грижи ще положи,
че нали съм още жив...
Преди сън ще ме завие,
като мъничък хлапак,
хапчетата ще изпия...
Тя ще се застяга пак:
„Мима, нашата съседка,
ме покани у дома
да покаже нова плетка...
Пък и щото е сама!...”
„Може, скъпа!... Без проблеми!
Мимето я поздрави!
И не ме мисли ти мене -
Сънчо ще ме навести.
Прибереш ли се пък късно,
лягай тихичко и в мрак,
че главата ще ме блъсне,
буден ще осъмна пак!...”
Ми така, де!... Не ревнувам -
ще научи някой бод!...
Може пък и да си струва –
ще потрябва в тоз живот!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
