24.06.2009 г., 0:41

Минало

527 0 2

Тишината яростно забива хладното си острие...
разкъсва ме и ме убива в мрака...
Сълзи като кристален дъжд
капят върху бял хартиен лист...
... лист, приготвен за писмо...
... писмо, което няма да изпратя!
Писмо със думи топли,
които ще те изгорят!
Ще напиша колко те обичах,
кръвта във вените ми беше ти!
Небе сияайно с хиляди звезди,
но само две от тях обичах -
твоите две изпепеляващи очи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...