yotovava (Валентина Йотова)
2547 21493
27.03.2022 г., 8:46 ч.  

Минно поле 

  Поезия » Философска
393 2 4

МИННО ПОЛЕ

 

Сърцето ми е твърде близко.

Но не твърдя, че разпознавам

туптежа в тънката си ризка,

след който ме пробожда вляво.

 

За болките си не говоря.

Но то ме кара да усещам –

какво е да тежи от горест

и колко в мене е горещо.

 

Не го съветвам – нямам сили

да скърпя всичките пробойни.

Достатъчно ми е – върви ли

по-вярно от навит часовник.

 

Среднощ когато притишава

и ми се струва, че умирам,

надявам се да бъде право

във избора на ориентири.

 

Ще докуцукам до финала –

и няма как да го подмина.

След всяка следваща раздяла

у мене се взривяват мини.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??