Минно поле
МИННО ПОЛЕ
Сърцето ми е твърде близко.
Но не твърдя, че разпознавам
туптежа в тънката си ризка,
след който ме пробожда вляво.
За болките си не говоря.
Но то ме кара да усещам –
какво е да тежи от горест
и колко в мене е горещо.
Не го съветвам – нямам сили
да скърпя всичките пробойни.
Достатъчно ми е – върви ли
по-вярно от навит часовник.
Среднощ когато притишава
и ми се струва, че умирам,
надявам се да бъде право
във избора на ориентири.
Ще докуцукам до финала –
и няма как да го подмина.
След всяка следваща раздяла
у мене се взривяват мини.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
