vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
28.02.2018 г., 21:16 ч.  

Минорна импресия 

  Поезия
887 16 15

Сред късни часове агонизирам
и клада е последното ми време.
В руините на спомени се взирам,
дори надеждите са непосилно бреме.

Родилните води сега изтичат
и пеперудата на идното крила подава.
Черницата на бъдещето срича
с листа проядени от тихата забрава.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добро и силно! Поздрави!
  • Великолепна творба,Младене,която веднага ми стана любима!
  • Замисли ме, притаих се, толкова истинско!
  • Адмирации за стиха ти ,Младене!
  • Поздрави за голямата плодовитост напоследък! Желая ти непресъхващо вдъхновение!
  • И клада е последното ми време....
    Това е погледът на мислещия човек!
  • От среднощната агония и "...дори надеждите са непосилно бреме..." до "...пеперудата на идното крила подава..."... Все пак има надежда. Поздравявам те за пореден път, Младене, за умението да достигаш до най-дълбоките кътчета на човешката душа!
  • Човек е най-истински след полунощ - сам със себе си! Допадна ми метафората за пеперудата и черницата на бъдещето - тя, която става храна за времето!
  • Въздействаща и образна поезия, Младене! Поздравявам те!
  • Важна е пеперудката, щом я има, значи има и някаква надежда! Честита Баба Марта!
  • Да ти е плодоносен новият месец Младене
    Чудесно стихотворение...както всичко друго
    Бъди здрав!
  • С Дочето! Усмихни се, Младене! Честита Баба Марта! Бодвам ти мартеничка за късмет!
  • Това, което за гъсеницата край е
    Зза пеперудата е новото начало.
    Осмислило е вечната нетрайност,
    че с кръговрат животът се повтаря.

    Благодаря...
  • 🌻🌼
  • Въпреки, че стиха ти отива към мрачната гама, пак си намерих светли цветове в него. Понякога и едно пеперудено крило е надежда. Поздрави!
Предложения
: ??:??