Минорно
Сега съм като кукла на конци.
А дните ми - бездарни кукловоди.
В главата ми - камбани и звънци,
сонети, бели стихове и оди...
Не ме е страх от нищо. Просто знам,
ще хлопне някой някъде вратата,
а вятърът ще вие дълго сам
във опит да прогони самотата.
Пречупи се светликът ми, уви!
И сенки ме повлякоха надолу...
Смъртта замахна грозно и уби
луната в мен - премръзнала топола.
Прекъсна се живецът ми от раз.
Изпита стомна съм.Въздишка бледа.
Животът - тъжен клоун във анфас
с усмивка крива през сълзИ ме гледа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
