Dec 14, 2017, 10:23 PM

Минорно

  Poetry
749 2 7

Сега съм като кукла на конци.

А дните ми - бездарни кукловоди.

В главата ми - камбани и звънци,

сонети, бели стихове и оди...

 

Не ме е страх от нищо. Просто знам,

ще хлопне някой някъде вратата,

а вятърът ще вие дълго сам

във опит да прогони самотата.

 

Пречупи се светликът ми, уви!

И сенки ме повлякоха надолу...

Смъртта замахна  грозно и уби

луната в мен - премръзнала топола.

 

Прекъсна се живецът ми от раз.

Изпита стомна съм.Въздишка бледа.

Животът - тъжен клоун във анфас

с усмивка крива през сълзИ ме гледа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...