5.07.2010 г., 10:23

Минута или две

864 0 0

Стоя и плача, заспивам и се смея...

броя минутите - една те имам, две те губя.

С целувка те обричам да си вечно мой,

със стон, от гордост породен... те губя.

Разкъсвам се и проклинам този стон,

заклевам се да не повторя този ден!

 

 

За миг ме отблъскваш и изричаш "няма свят за двама -

не искам в този свят да си до мен".

Връщам се в моя ад на самотата.

Изчаквам примирено да отмине бурята,

да изсъхне сълзата.

В мрака се подава ръка, нещо блещука,

в нея съзирам душата ти...

събирам сили само за сърдечно "благодаря"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красинка кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...