Стоя и плача, заспивам и се смея...

броя минутите - една те имам, две те губя.

С целувка те обричам да си вечно мой,

със стон, от гордост породен... те губя.

Разкъсвам се и проклинам този стон,

заклевам се да не повторя този ден!

За миг ме отблъскваш и изричаш "няма свят за двама -

не искам в този свят да си до мен".

Връщам се в моя ад на самотата.

Изчаквам примирено да отмине бурята,

да изсъхне сълзата.

В мрака се подава ръка, нещо блещука,

в нея съзирам душата ти...

събирам сили само за сърдечно "благодаря"!