На полянката, хей там,
скрит под белия юрган,
нос засрамено подава,
Слънчо щом с лъчи го сгрява.
Блесва дрешка в огнен цвят,
после следва бърз обрат,
пролет иде с чудни дари,
пъстроцветни минзухари.
© Анна Станоева Всички права запазени