11.06.2006 г., 11:42

Мисли

1.6K 0 10

МИСЛИ

Дали на някого във този свят

ти можеш малко да разчиташ,

когато оня, във когото вярваш,

и пет пари за теб не дава?...

Май не можеш да намериш

човек, с когото да си искрен,

с когото честно да споделяш ти

дори и скритите си мисли.

А трудно е да се живее сам,

на никого да нямаш вяра

и никой да не вярва в тебе –

ненужен, непотребен, изоставен...

И все пак – тъй е по добре,

отколкото с лъжи да те примамят,

да късаш от душата си за някой друг,

а най-подир – да ти се подиграят...

Защо са хората такива?

Защо интриги все плетат?

Защо не смееш да им вярваш?

А само те умеят да тешат!

А само те умеят да тешат...

14.04.1985г.

Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! Мислех, че никой не чете старите произведения...
  • !!!
    Поздравления и тук!
  • Докосващо, вярно и близко. Уви. Поздравления!!!
  • Много истинско и вярно стихотворение!Поздравления!Оценка 6!
  • В този свят,ще можеш да разчиташ
    единствено,когато си любим,
    когато има за кого да дишаш,
    макар в душата си да си раним.

    И пак тогава,ще успееш
    в любовта да бъдеш искрен,
    но ако сили не намериш
    оставаш си така-безсмислен.

    И няма тука да се съглася
    с твоето:" така е по-добре",
    макар да виждам в песента,
    от полет-скършени криле.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...