kalin_n (Калин Найденов) kalin_n (Калин Найденов)
10 121
Jun 11, 2006, 11:42 AM

Мисли

1.6K 0 10

МИСЛИ

Дали на някого във този свят

ти можеш малко да разчиташ,

когато оня, във когото вярваш,

и пет пари за теб не дава?...

Май не можеш да намериш

човек, с когото да си искрен,

с когото честно да споделяш ти

дори и скритите си мисли.

А трудно е да се живее сам,

на никого да нямаш вяра

и никой да не вярва в тебе –

ненужен, непотребен, изоставен...

И все пак – тъй е по добре,

отколкото с лъжи да те примамят,

да късаш от душата си за някой друг,

а най-подир – да ти се подиграят...

Защо са хората такива?

Защо интриги все плетат?

Защо не смееш да им вярваш?

А само те умеят да тешат!

А само те умеят да тешат...

14.04.1985г.

Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Найденов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • kalin_n (Калин Найденов)
    kalin_n (Калин Найденов)
    Благодаря! Мислех, че никой не чете старите произведения...
  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    !!!
    Поздравления и тук!
  • LONTANA (Даша)
    LONTANA (Даша)
    Докосващо, вярно и близко. Уви. Поздравления!!!
  • Сузи (Нина)
    Сузи (Нина)
    Много истинско и вярно стихотворение!Поздравления!Оценка 6!
  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    В този свят,ще можеш да разчиташ
    единствено,когато си любим,
    когато има за кого да дишаш,
    макар в душата си да си раним.

    И пак тогава,ще успееш
    в любовта да бъдеш искрен,
    но ако сили не намериш
    оставаш си така-безсмислен.

    И няма тука да се съглася
    с твоето:" така е по-добре",
    макар да виждам в песента,
    от полет-скършени криле.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0